Картините са сътворени от George Grie

и няма да е рухнало безвремието
под напора на зли вихрушки
реки с отрова и съмнения
неверни восъчни принцеси

свещен е онзи пламък кръстен
в съдбовния печат на предсказания
от пепелните рани на годините
и зрялото смокинено разпятие

препускащи коне пребъдват в нощи
с обречени на грях развратни жрици
на кладата горят безумия
от меланхолично съществуване
 

Безумия от неверни принцеси и развратни жрици...
Хареса ми, но не искам да съм на мястото на лирическият ти герой.:)
Кошмарна красота.

Това е най-странния, и най-комплицирания стих, който съм написал поне до сега. Той е доста абстрактен, и знам - че не всичко се разбира в него, но аз и така исках да бъде. Исках да има и дъх на старовремски чувста, доза религия, философия, а и бичуване на пороците, които са постоянни, независимо от техническите постижения на човечството. Спокойно вместо "коне" можех да употребя "компютри" но нямаше да звучи старовремски. Чстно казано, и аз не зная какво точно исках да кажа с този стих. Но той се появи сранно в главата ми, с почти точните думи и мелодика в изказа - една сутрин след събуждане. Аз просто записах това, което ми се спусна "отнякъде". Този стих ми е ясно - че не е за масовката от читатели. Но като звучене и абстрактност го считам за свое върхово постижение. Самото излъчване на мистичност и неопределеност - а и това начало - сякаш е преписано от някакъв надпис върху камък от древността, все -още ме кара да се учудвам, на това, как се роди стиха. Поне това са представите ми за него. Така го усещам. Като нещо не-съвсем мое, като послание от друго измерение.