РАЗПЛАКАНИ ЛУНИ

Разплакани луни,
копнежи и мечти.
Докосване на зла съдба.
Сезони прозаични,
сълзи меланхолични.
Ранена птица и тъга.

И пак вали. В мен вали.
Разтварям се от самота.
Сънят боли и срам крещи.
Стъкла начупени в нощта.

Разхвърлени пътеки,
препускащи човеци.
Горчиви глътки суета.
Съблечени мадони.
Изстреляни патрони.
Петна от лунна светлина.




ЦЕЛУВКА

Затвори очи - и целуни ме
и после ти ме прегърни.
Ще те помилвам разтреперан,
а утре ще ми липсваш ти.

И казваш пак, че ме обичаш.
За мен тъй много е това!
А твоята любов е всичко,
което имам аз сега.

Веднъж нещата ни са ясни.
А друг път - и не са...
Но любовта дори убива,
дълбока може да е тя.

Докосват ме жени - това е,
когато няма те в нощта.
Но чуя ли от теб "обичам те",
това е най-много на света. 





РОЗОВ ЕЛЕКСИР - КАТРАНЕНО НЕБЕ

Срещнах любовта. За мене бе дошла.
И впери в мен очи... Позна ли ме, кажи?
Потънах в мъгла, с разкъсана душа
и питах се защо, аз искам да умра?

Усещах, че боли, от нейните сълзи
от женска топлина, от лунна самота.
Съблече се за мен, с устни ме плени.
Потъвах в плътта, започнах да крещя.

Повтарях всичко аз - и вкарах я в грях.
С  Дявола подписах, за лъжи и страст.
Ева се усмихна - ябълката взе.
Розов елексир - катранено небе.




И РИСУВА С ЧЕТКА ОТ МЪГЛА

Една любов навън те чака,
нахален спомен от тъга.
Пак приемаш тази музика
и събличаш вечерта сега.

Една любов запалва свещи,
разбива мойта пустота.
Дълги сенки преминават,
нежен профил на жена.

Тишина. Капещи листа.
Паднала Луна. Думи и цветя.
Самота...
Бледи дни - птици и сълзи,
минали жени - луди шепоти
и мечти.

Една любов крещи от болка,
китара плаче в нощта.
Пак приемаш тази музика
и събличаш вечерта сега.

Една звезда напада мрака.
Светулка мига с топлина.
Женски трепет гали струната
и рисува с четка от мъгла.


УГАСНАЛА ЛУНА



Угаснала Луна - Накъсани безплътни вдъхновения.
Угаснала Луна - Прелята кръв към друго измерение.
Угаснала Луна - Игри избухват с кукли непораснали.
Угаснала Луна - Отхвърлен грях и скучни вероятности.
Угаснала Луна - Самотни птици губят земни полюси.
Угаснала Луна - Убити чувства дремят в зелено гробище.
Угаснала Луна - Преде мъглата голи мокри шаяци.
Угаснала Луна - Ръждясал влак, сънува пещи парещи.
Угаснала Луна - Презряла есен и живот в обувки тесни.
Угаснала Луна - Преследва ме красива чужда песен.



НАСЪН ЛЕТЯ

Вървя по пътя нов - от срещите боли.
Рисувам замъци, реки...
Звезда над мен пламти - разсипани искри.
Безплътен сън сред 100 тъги.

И пак летя - насън летя.
И пак летя. Без плът - летя!

И мокрят ме сълзи - прекъсват ме беди.
Преследвам образ на жена.
Китарата звучи - Луната сладко спи,
говоря с птици от мъгла...

И пак летя - насън летя.
И пак летя. Без плът летя!

В скучните пространства.
През грозни запознанства.
Танцуват счупени мечти.
Луната е жена - и влюбена е тя.

Летя - летя - летя. Летя!

картината е сътворена от George Grie

ДВОРЕЦ



картината е сътворена от George Grie

Дворец си построих с илюзии
и стъклени блестящи кули.
Живот му вдъхнах чрез заблуди,
принцесата - че съществува.

Царувах в грешната империя.
С нож в гърба я управлявах.
И за частицата любов,
сърцето свое аз продадох.

Сега Духът ми е аскет.
Той скита се и ми говори.
Болезнено ранен, скимтящ,
издирва блудкави икони.


ПИЛЕЯ СЕ В ЖЕНСКИЯ ЧАР



В зелени сенки се гонят мисли,
под призрачна хладна мъгла.
Летят отражения в скучни клони.
Танцуват сред лунни петна.

И писък на птица в нощта,
ме води към замък стар.
Рисува съдбата топъл дар.
Пилея се в женския чар.

Звездите мигат в лунен танц.
Сърцето ми се преражда.
В пътеки сини - боли сълза,
разплакан стих ме понася.

И днес, като вчера - се разпилявам
и паяк съдбата плете.
През скъсани полунощни струни,
бял облак си прежда тъче.

И писък на птица във нощта,
ме води към замък стар.
Рисува съдбата топъл дар.
Пилея се в женския чар.


ЗВЕЗДОБРОЕЦ

 


Картините са сътворени от
George Griе

Странник е той - и няма посока.
Събира счупени женски души.
Грижливо лекува ги с билки и слово,
прегръща ги топло, когато боли.

Разказва им приказки - песен им пее,
завива ги нежно, за да заспят.
Рисува картина на малка планета,
с единствена Роза и нейния Принц.

И утрото идва - няма търпение,
да пие щастливи човешки сълзи.
Земята върти се от вдъхновение,
а звездоброецът ражда мечти.



МЕЛАНХОЛИЧНО СЪЩЕСТВУВАНЕ




Картините са сътворени от George Grie

и няма да е рухнало безвремието
под напора на зли вихрушки
реки с отрова и съмнения
неверни восъчни принцеси

свещен е онзи пламък кръстен
в съдбовния печат на предсказания
от пепелните рани на годините
и зрялото смокинено разпятие

препускащи коне пребъдват в нощи
с обречени на грях развратни жрици
на кладата горят безумия
от меланхолично съществуване




 

"И пак вали. В мен вали.
Разтварям се от самота...."

Красиво стихо-откровение.
Не искам да ти пожелавам да си тъжен, но пък цената е, че пишеш хубаво.

Благодаря ти, че цитира точно това, от безброй възможности:)